Латински

Правилата за произношение и ударение.

Това ще ви помогне в правилното четене на фразите.

Въведение

Тук следва да кажем няколко въвеждащи думи относно латинския.

Първо, той е мъртъв език. С времето еволюира и дава приноса си на много съвременни европейски езици, най-вече италианския, който се смята за негов пряк наследник, но вече не се говори.

А за това си има причина. Може да се каже, че езикът е живо същество-той се ражда, развива се и умира заедно с хората. Със залеза на Римската империя, латинският също отмира като говорим език и постепенно се преобразува в доста по-лесната си съвременна версия. Но, разбира се, това не става за един ден, нито дори за един месец, или една година-това става за много, много време. А пък и самият език не е стоял на едно място, докато римляните се движели напред; напротив, той се е развивал, хората са го пригаждали към новите времена, новите моди, новия начин на мислене... Ето един пример: докато Цезар и Цицерон (известен римски оратор) са били живи, не е имало буквата G все още в тяхната азбука-и затова всъщност първото име на Цезар (което е било Гай) се е произнасяло Кай, а техните прозвища, които на латински се пишат така: Caesar и Cicero, са се произнасяли Кезар и Кикеро. Ако се беше запазило по-раншното произношение в учебниците ни по история щеше да пише Кай Юлий Кезар и Марк Тулий Кикерон... Нещо повече, вярва се че дифтонгът ae (в прозвището Caesar) произлиза от гръцкото αι (ай). Значи в още по-раншни времена, ако е съществувало името Цезар, го произнасяли Кайзар...

Това може да звучи изключително странно днес, но тогава не е било. Не че хората са били много по-различни, просто модата, идеалите, морала е бил различен. (Да, знам че е нелепо произношението на дифтонга ae или липсата на някоя буква да се влияе от идеалите и морала, ама от модата може) Хората просто са решили-а след като е така, защо да не може другояче? И ето, сменили произношението и добавили нови букви. Колко ли би се смял Цезар, ако чуе как му произнасяме името днес...

Добре, без повече предисловие, да започваме.

Латинска азбука

A (а) B (бе) C (це) D (де) E (е) F (еф) G (ге) H (ха) I (и) K (ка) L (ел) M (ем) N (ен) O (о) P (пе) Q (ку) R (ер) S (ес) T (те) U (у) V (ве) X (икс) Y (ипсилон) Z (зет)

Буквите J и W не са оригинално от тази азбука, а са измислени по-късно за други езици, които са използвали латиница през Средновековието.

Ударение

Ето първата шантавост в латинския (да, започва се още оттук). А всъщност и изобщо във всеки древен език, който се учи, се е въвело това правило за улеснение.

Сричките във всяка дума се броят отзад напред, а не обратното

Ето един пример, докато все още се опитвате да си представите кое е задната част на думата и кое е предната.

Взимаме хубавата, сравнително дълга дума discipulus. (Хубаво е да имате тетрадка-речник, където да записвате думите) Тя означава ученик и се разделя на срички по този начин: dis-ci-pul-us. Тук сричките са четири, но интересното е, че us e първата сричка, pul е втората и т.н. Това важи за всяка дума без изключение.

А ето го и правилото за ударението, което бихте схванали грешно без да знаете предишното правило:

Ударението никога не може да пада на първата сричка. То винаги пада САМО на втората или на третата, а на третата пада само ако във втората сричка гласната е кратка

А какво значи кратка гласна?

Ами означава това. Гласната просто е кратка, макар че няма никаква разлика в произношението на кратка и дълга. Например в думата corόna (венец) гласната в сричката ro е дълга, макар че не се казва coroona, а просто corona.

Има три начина да се определи дали втората сричка е дълга или кратка, а оттам дали ударението пада на нея или не.

1.Просто трябва да знаеш дали в дадената дума гласната във втората сричка е дълга или не. Това не става по никакъв друг начин, освен със зубрене.

2.Има обаче и такива случаи, когато можеш да кажеш по правило, че е дълга. Ако гласната във ІІ сричка се намира преди две съгласни, скупчени една до друга, тогава се удължава и ударението пада на нея (Напр. думата ornamentum- e-то е дълго именно поради това, че има след него две съгласни, n и t, и ударението спокойно може да се намъдри там)

3. Така е и при краткостта. Има думи, в които след една гласна следва друга, например в думата filius (син). В този случай, понеже след i-то има u, i-то е кратко и ударението се премества на трета (в случая fi)

И така, да се върнем на discipulus. Виждаме втората сричка, където е най-вероятно да падне, освен ако не е кратка-pul. В този случай обаче няма правило, което да определи дали u-то е дълго или кратко, затова трябва да го знаем. Е, в случая е кратко, затова ударението не може да е там, и се премества на трета, независимо дали тя е кратка или дълга. И четем discIpulus.

Произношение

Произношението е сравнително лесно, просто се чете каквото е написано. Има обаче някои изключения:

1.Дифтонги: това са две гласни, които образуват една сричка вместо две, и са винаги дълги. В латинския те са:

ae-чете се е

oe-също е

au-чете се ау

eu-чете се еу

2.Съчетания и особености в произношението на някои букви:

Съчетанието ph се чете ф и се среща в думи от гръцки произход.

Съчетанието qu, може би единствения случай в който ще видите буквата q, се чете кв.

Th се чете твърдо т, ch e х, rh е р, и всички тези съчетания отново се срещат само в думи от гръцки. (Като theatrum-театър, chara-ряпа или rhetorica-изкуството на реторите/ораторите)

C пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ц

Ti пред гласна (напр. в думата natio) се чете като ци. Но ако преди ti има s, x или t, поради стремеж към благозвучие се чете просто ти (напр. bestia не се чете бесция, а бестия)

Ngu преди гласна се чете нгв, като ще вземем за пример думата lingua, която се чете лингва. Означава език. (А между другото латински език на латински е lingua Latina)

S между две гласни се чете з, например в думата rosa (роза)

Su се чете като св само в тези четири думи: suadeo (съветвам), suesco (свиквам, повиквам), suavis (сладък) и Suebi (свеби, германско племе)

Глаголите и голяма част от граматиката в латинския са много трудни, но ако някои има желание може да потърси книгата : "Lingua Latina" от Недялка Георгиева. Гледах я в "Пингвините" в подлеза при Софийския.

Римски цифри

I = 1 (едно)

V = 5 (пет)

X = 10 (десет)

L = 50 (петдесет)

C = 100 (сто) / лат. centum

D = 500 (петстотин) / произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000

M = 1000 (хиляда) / лат. mille, или се е използвала гръцката буква &Phi

Числата от 1 до 100 с римски цифри 1 2 3 4 5 6 7 8 9 I II III IV V VI VII VIII IX 10 X XI XII XIII XIV XV XVI XVII XVIII XIX 20 XX XXI XXII XXIII XXIV XXV XXVI XXVII XXVIII XXIX 30 XXX XXXI XXXII XXXIII XXXIV XXXV XXXVI XXXVII XXXVIII XXXIX 40 XL XLI XLII XLIII XLIV XLV XLVI XLVII XLVIII XLIX 50 L LI LII LIII LIV LV LVI LVII LVIII LIX 60 LX LXI LXII LXIII LXIV LXV LXVI LXVII LXVIII LXIX 70 LXX LXXI LXXII LXXIII LXXIV LXXV LXXVI LXXVII LXXVIII LXXIX 80 LXXX LXXXI LXXXII LXXXIII LXXXIV LXXXV LXXXVI LXXXVII LXXXVIII LXXXIX 90 XC XCI XCII XCIII XCIV XCV XCVI XCVII XCVIII XCIX

едно- unus

две- duo

три- tria

четири- quattuor

пет- quinque

шест- sex

седем- septem

осем- octo

девет- novem

десет- decem

първи- primus

втори- secundus

трети- tertius

четвърти- quartus

пети- quintus

шести- sextus

седми- septimus

осми- octavus

девети- novus

десети- decimus

единадесети- undecimus

дванадесети- duodecimus

Полезни за разговорния език думи и изрази:

1.Ita vero! Сerte!-  да

2.None! Мinime! -  не

(няма точни думи "да" и "не", но могат да се използват тези )

3.Quid agis? - Какво правиш?

4.Ego sum Slavcho. - Аз съм Славчо.

5.Ego sum undeviginti agitos. - Аз съм на деветнадесет години.

6.Quid? - Какво?

7.Quo vadis? - Къде отиваш?

8.Ubi? - Къде?

9.Hello. - Здравейте.

10.Vale. - Сбогом.

11.Quomodo?- Как?

12.volo - искам

13.per - през

14.intra - във

15.cum - със

16.sine - без

17.Absolvo te - Опрощавам ти греховете.

18.Ad multos anos! - За много години!

19.Gratias agimus tibi. - Благодарности.

20.Delenda - Унищожи

21.Interficias eum. - Убий го.

22.Ergo -  Следователно
23.Sub rosa - На тайно, под секрет.

24.Grosso modo. - В общи линии.

25.Ibidem - Там, на това място.

26.In extremis - В последния момент.

27.In pleno - В пълен състав.

28.In vivo - На живо.

29.Lapsus - Грешка, пропуск.

30.Macte - Отлично, прекрасно.

31.Manu propria - Собственоръчно.

32.Noli nосerе - Не вреди.

33.Nunc plaudite - Сега аплодирайте.

34.Semper fidelis - Винаги верен.

35.Semper paratus - Винаги готов.

36.Surge et age! - Стани и действай!
37.Extra omnes. - Всички вън.
38.Accipe hoc - Вземи това.
39.Adsum - Тук съм.
40.Agenda - Неща за вършене.
41.Alias - иначе
42.Ante cibum (a.c.) - преди хранене
43.Post cibum (p.c.) - след хранене
44.Cave - бъди внимателен
45.Cave canem - пази се от кучето
46.Cave ne cadas - Внимавай да не паднеш!
47.Cetera desunt - Останалите липсват.
48.Circa - около
49.Coram nobis,  coram vobis. - В наше присъствие.
50.Consummatum est - Готово е.
51.De re - по въпроса
52.Dixi - Произнесох се.
53.Ego te provoco - Провокирам те.
54.Erratum - Грешка
55.Ex mea sententia - по мое мнение
56.Exeat - Нека излезе!
57.Exeunt - Те си тръгват.
58.Hoc age - направи това
59.Hoc est bellum. - Това е война.
60.Id est (i.e.) - Това е
61.Idem (id.) - същото
62.Idem quod (i.q.) - същото като
63.Ignotus (ign.) - незнаен
64.Causa ignota - (по) неизветна причина
65.In fine (i.f.) - за завършек, накрая
66.Inter alia (i.a.) - между другото
67.In omnia paratus. - Готов за всичко.
68.Mea culpa. - Аз съм виновен.
69.Nihil dicit. - (Той) не е казал нищо.
70.Noli me tangere. - Не ме пипай.
71.Non constat. - Не е сигурно.
72.Non possumus. - Невъзможно.
73.Nunc est bibendum. - Сега му е времето да пием.
74.Per - през
75.Per quod - поради което
76.Plus minusve (p.m.v.) - Малко или повече.
77.Stercus accidit. - Глупостите се случват.
78.Summa summarum. - Всичко на всичко.
79.Totus tuus. - Искрено твой.
80.Tu autem - Точно ти.
81.Tu quoque. - Ти също.
82.Ubi sunt - Къде са те?
83.Ut proverbium loguitur vetus... - Нали знаеш какво говорят...
84.Vade mecum. - Ела с мен.
85.Vel non - или (пък) не
86.Verbi gratia (v.g.r. or VG) - Например
87.Veritas. - Вярно.
88.Vero possumus. - Да, ние можем.
89.Veto! - Аз забранявам!
90.Quid est veritas? - Какво е вярно?
91.Quid nunc? - Какво сега?
92.Quo usque tandem? - Колко още?
93.Quod est (q.e.) - Който е
94.Quomodo vales? - Кой си ти?
95.Scio. - Знам.
96.Serviam. - Аз ще служа.
97.Sic infit. - Е, започна се.
98.Statim (stat) - Веднага.
99.Melita, domi adsum. - Скъпа, прибрах се.
100.Pax tecum! - Мир вам!
101.Ad mortem! - До смърт!
102.Ad victoriam! - Към победата!
103.Alibi. - Другаде.
104.Anglice. - На английски.
105.Coram publico. - Пред очите на хората.
106.Cui bono? - Добре за кого?
107.Cura te ipsum. - Бери грижа единствено за себе си.
108.Dux bellorum. - Военноначалник.





 

Харесайте и коментирайте :)